24 ene 2010, 1:02

На дънера

  Poesía » Otra
900 0 7

Отново сам...на дънера стоя
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло

А птиците пригласят с вик,
В листата - Силует изплува
Очите търсят... Нежен лик,
сълза жигосва твърда  скула

Отново сам...на дънера стоя
Сърцето тлее в болка - почерняло
И само гарван, ровещ във плътта,
целува с клюн самотното ми тяло

……………………………………….

 

Вятър брули Душата свободна

Черни сажди се стичат-вали

Пред Олтара пречистена в Нищото,

свойта Сродна ще чака в лъчи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От стиха ти струи много болка и тъга, но и много нежност и красота...
    Надявам се първият коментар ( на Мариана Вълкова) да е верен, но дали е така!?...
  • От срещата на Сродните боли,
    когато е пропила Вечността им,
    а бликналите парещи сълзи
    над гроба им...ще пазят Любовта им!

    Благодаря ти!

  • ...С благодарност към Илко прибавям последния стих в който Слънцето ще е свидетел на прегръдката на Сродните.Поздрав Поете!

  • Прекрасно!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=rqT__6FR2-k&feature=related
    !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • тъжно но хубаво

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...