24.01.2010 г., 1:02 ч.
На дънера
Отново сам...на дънера стоя
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло
А птиците пригласят с вик,
В листата - Силует изплува
Очите търсят... Нежен лик,
сълза жигосва твърда скула
Отново сам...на дънера стоя
Сърцето тлее в болка - почерняло
И само гарван, ровещ във плътта,
целува с клюн самотното ми тяло
……………………………………….
Вятър брули Душата свободна
Черни сажди се стичат-вали
Пред Олтара пречистена в Нищото,
свойта Сродна ще чака в лъчи
© Евгени Янев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
От срещата на Сродните боли,
когато е пропила Вечността им,
а бликналите парещи сълзи
над гроба им...ще пазят Любовта им!
Благодаря ти!
-
...С благодарност към Илко прибавям последния стих в който Слънцето ще е свидетел на прегръдката на Сродните.Поздрав Поете!
-
Прекрасно!!!
http://www.youtube.com/watch?v=rqT__6FR2-k&feature=related
!!!!!!!!!!!!!!!!! -
тъжно но хубаво
-
Тъжно е, но прекрасно си описал самотата!
-
Не може да е сам,човек като теб!Явно е лирическият...Добро утро!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Надявам се първият коментар ( на Мариана Вълкова) да е верен, но дали е така!?...