24 янв. 2010 г., 01:02

На дънера

Поэзия » Другая

902 0 7

Отново сам...на дънера стоя
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло

А птиците пригласят с вик,
В листата - Силует изплува
Очите търсят... Нежен лик,
сълза жигосва твърда скула

Отново сам...на дънера стоя
Сърцето тлее в болка - почерняло
И само гарван, ровещ във плътта,
целува с клюн самотното ми тяло

……………………………………….

Вятър брули Душата свободна

Черни сажди се стичат-вали

Пред Олтара пречистена в Нищото,

свойта Сродна ще чака в лъчи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

slan4ogled (Радослава Антонова)

От стиха ти струи много болка и тъга, но и много нежност и красота...
Надявам се първият коментар ( на Мариана Вълкова) да е верен, но дали е така!?...

2010-01-24T19:34:48+02:00
fragola (Дида Христозова)

От срещата на Сродните боли,
когато е пропила Вечността им,
а бликналите парещи сълзи
над гроба им...ще пазят Любовта им!

Благодаря ти!

2010-01-24T15:45:18+02:00
vulchebnik (Евгени Янев)

...С благодарност към Илко прибавям последния стих в който Слънцето ще е свидетел на прегръдката на Сродните.Поздрав Поете!

2010-01-24T12:49:55+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасно!!!
http://www.youtube.com/watch?v=rqT__6FR2-k&feature=related
!!!!!!!!!!!!!!!!!

2010-01-24T11:24:39+02:00
Laska (Ласка Александрова)

тъжно но хубаво

2010-01-24T11:07:48+02:00