Отново сам...на дънера стоя
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло
А птиците пригласят с вик,
В листата - Силует изплува
Очите търсят... Нежен лик,
сълза жигосва твърда скула
Отново сам...на дънера стоя
Сърцето тлее в болка - почерняло
И само гарван, ровещ във плътта,
целува с клюн самотното ми тяло
……………………………………….
Вятър брули Душата свободна
Черни сажди се стичат-вали
Пред Олтара пречистена в Нищото,
свойта Сродна ще чака в лъчи
© Евгени Янев Все права защищены
Надявам се първият коментар ( на Мариана Вълкова) да е верен, но дали е така!?...