24 янв. 2010 г., 01:02

На дънера 

  Поэзия » Другая
766 0 7

Отново сам...на дънера стоя
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло

А птиците пригласят с вик,
В листата - Силует изплува
Очите търсят... Нежен лик,
сълза жигосва твърда  скула

Отново сам...на дънера стоя
Сърцето тлее в болка - почерняло
И само гарван, ровещ във плътта,
целува с клюн самотното ми тяло

……………………………………….

 

Вятър брули Душата свободна

Черни сажди се стичат-вали

Пред Олтара пречистена в Нищото,

свойта Сродна ще чака в лъчи

© Евгени Янев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От стиха ти струи много болка и тъга, но и много нежност и красота...
    Надявам се първият коментар ( на Мариана Вълкова) да е верен, но дали е така!?...
  • От срещата на Сродните боли,
    когато е пропила Вечността им,
    а бликналите парещи сълзи
    над гроба им...ще пазят Любовта им!

    Благодаря ти!

  • ...С благодарност към Илко прибавям последния стих в който Слънцето ще е свидетел на прегръдката на Сродните.Поздрав Поете!

  • Прекрасно!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=rqT__6FR2-k&feature=related
    !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • тъжно но хубаво
  • Тъжно е, но прекрасно си описал самотата!
  • Не може да е сам,човек като теб!Явно е лирическият...Добро утро!
Предложения
: ??:??