На един "есенен" мъж
Пулсира нямото мълчание
като гореща вена помежду ни
и гоня това вечно разстояние,
което живота ни разтърси.
И капчиците сълзи по лицето ми -
следи от закъсняло разкаяние -
следват дирите от слепи пътища,
по които бягам и те търся.
И само по очите ти безмълвни
откривам чувството необяснимо,
че нищо между нас не е приключило,
че Любовта не си отива.
http://vbox7.com/play:5783725b
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
О, за днес ли беше....защо не ме подсети по -раничко...щях да отида може би,но ...вече е късно, ще оставя за другия път!
