Пулсира нямото мълчание
като гореща вена помежду ни
и гоня това вечно разстояние,
което живота ни разтърси.
И капчиците сълзи по лицето ми -
следи от закъсняло разкаяние -
следват дирите от слепи пътища,
по които бягам и те търся.
И само по очите ти безмълвни
откривам чувството необяснимо,
че нищо между нас не е приключило,
че Любовта не си отива.
http://vbox7.com/play:5783725b
© Жулиета Великова All rights reserved.
О, за днес ли беше....защо не ме подсети по -раничко...щях да отида може би,но ...вече е късно, ще оставя за другия път!
Благодаря и лека вечер!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
