pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16823
11 mar 2020, 15:37  

На едно светулково Ангелче 

  Poesía » Filosófica
482 3 7

Една прашинка тъжна и самотна

във шепите на времето проплака.

Но аз дочух сподавения вопъл

и вече знаех тя че мен е чакала.

 

Приличаше на мъничка светулка, 

решила да пребори тъмнината.

Крилцата безпощадно беше брулила

вихрушка, преобърнала душата и.

 

Тогава с обич като с електричество

призаредих аз светлината в нея.

Подвластен и е негово величество

Човекът. И без обич не живее.

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??