pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16808
11.03.2020 г., 15:37 ч.  

На едно светулково Ангелче 

  Поезия » Философска
477 3 7

Една прашинка тъжна и самотна

във шепите на времето проплака.

Но аз дочух сподавения вопъл

и вече знаех тя че мен е чакала.

 

Приличаше на мъничка светулка, 

решила да пребори тъмнината.

Крилцата безпощадно беше брулила

вихрушка, преобърнала душата и.

 

Тогава с обич като с електричество

призаредих аз светлината в нея.

Подвластен и е негово величество

Човекът. И без обич не живее.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??