pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16823
Mar 11, 2020, 3:37 PM  

На едно светулково Ангелче 

  Poetry » Phylosophy
483 3 7

Една прашинка тъжна и самотна

във шепите на времето проплака.

Но аз дочух сподавения вопъл

и вече знаех тя че мен е чакала.

 

Приличаше на мъничка светулка, 

решила да пребори тъмнината.

Крилцата безпощадно беше брулила

вихрушка, преобърнала душата и.

 

Тогава с обич като с електричество

призаредих аз светлината в нея.

Подвластен и е негово величество

Човекът. И без обич не живее.

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??