На изморените нестинари

17 ago 2016, 23:26

Poesía » Civil

492 0 5

На моя народ

Горещо е и няма да вали.

Подгонени се гонят часовете.

Замерят ги несбъднати мечти,

измислената обич, задраскани куплети.

Поне дъждът, когато завали,

премива прахоляка от лъчите,

а в прах затрупани като преди,

спокойно някъде, стареят дните.

И спомените често ги боли,

протрити са от евтината слава,

а истинските, малки добрини,

приспани дремят в кошче за забрава.

Горещо е- да, няма да вали.

От жажда мре земята ни- без слава.

Идват нови часове и дни.

Посреща ги изпепелената жарава.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-08-19T17:43:57+03:00

Харесах!
ico10 (Христо Стефанов)

2016-08-18T17:58:48+03:00

Хубав стих!
Katriona (Кети Рашева)

2016-08-18T09:43:45+03:00

С глас бих заплакала за нещастната ни Родина...
stoyna (Стойна Димова)

2016-08-18T08:51:22+03:00

"И с
помените често ги боли,
протрити са от евтината слава,
а истинските малки добрини."
Поздрав за актуалното стихотворение - много ми хареса!
приспани дремят в кошче за забрава."
vega666 (Младен Мисана)

2016-08-18T00:07:17+03:00

Не бях обръщал внимание досега, че дори и по лъчите има прахоляк. Но чувствителното око на един поет вижда и скришното. Хубава и фина поезия. Поздрав!