17.08.2016 г., 23:26 ч.

На изморените нестинари 

  Поезия » Гражданска
488 0 5

 

                                                   На моя народ

                                   

                                Горещо е и няма да вали.

                                Подгонени се гонят часовете.

                                Замерят ги несбъднати мечти,

                                измислената обич, задраскани куплети.

                                Поне дъждът, когато завали,

                                премива прахоляка  от лъчите,

                                а в прах затрупани като преди,

                                спокойно някъде, стареят дните.

                                И спомените често ги боли,

                                протрити са от евтината слава,

                                а истинските, малки добрини,

                                приспани дремят в кошче за забрава.

                                Горещо е- да, няма да вали.

                                От жажда мре земята ни- без слава.

                                 Идват нови часове и дни.

                                 Посреща ги изпепелената жарава.

                                

               

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Хубав стих!
  • С глас бих заплакала за нещастната ни Родина...
  • "И с
    помените често ги боли,
    протрити са от евтината слава,
    а истинските малки добрини."
    Поздрав за актуалното стихотворение - много ми хареса!
    приспани дремят в кошче за забрава."
  • Не бях обръщал внимание досега, че дори и по лъчите има прахоляк. Но чувствителното око на един поет вижда и скришното. Хубава и фина поезия. Поздрав!
Предложения
: ??:??