На изморените нестинари
На моя народ
Горещо е и няма да вали.
Подгонени се гонят часовете.
Замерят ги несбъднати мечти,
измислената обич, задраскани куплети.
Поне дъждът, когато завали,
премива прахоляка от лъчите,
а в прах затрупани като преди,
спокойно някъде, стареят дните.
И спомените често ги боли,
протрити са от евтината слава,
а истинските, малки добрини,
приспани дремят в кошче за забрава.
Горещо е- да, няма да вали.
От жажда мре земята ни- без слава.
Идват нови часове и дни.
Посреща ги изпепелената жарава.
© Виолета Томова All rights reserved.
