19 dic 2013, 20:39  

На кафе

  Poesía
1.4K 0 7

- Да пием ли днес по кафе? -

двойна доза за спомени стари.

- Да. - (какво пък...) - Добре!

Сядам и запалвам цигара.

Не прескача плам във очите,

само искрица от клечка една.

Топли думи, маниерно заучени,

и усмивки на любезна вина.

Даже ароматът ухаен на истина

не отвори в теб тежки врати.

Дето стоят примирено заключени

твоите истини и мойте мечти.

- Горчи ли ти, че търсиш захар? -

с годините го пия все така.

Преглъщаш го на малки глътки

и бавно пиеш моята тъга.

Не искай захар, подсладител!

Научих в този свят с лъжи,

че само на кафето му отива

да бъде тъмно и вкусът му да горчи!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....