19 dic 2013, 20:39  

На кафе

  Poesía
1.4K 0 7

- Да пием ли днес по кафе? -

двойна доза за спомени стари.

- Да. - (какво пък...) - Добре!

Сядам и запалвам цигара.

Не прескача плам във очите,

само искрица от клечка една.

Топли думи, маниерно заучени,

и усмивки на любезна вина.

Даже ароматът ухаен на истина

не отвори в теб тежки врати.

Дето стоят примирено заключени

твоите истини и мойте мечти.

- Горчи ли ти, че търсиш захар? -

с годините го пия все така.

Преглъщаш го на малки глътки

и бавно пиеш моята тъга.

Не искай захар, подсладител!

Научих в този свят с лъжи,

че само на кафето му отива

да бъде тъмно и вкусът му да горчи!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...