- Да пием ли днес по кафе? -
двойна доза за спомени стари.
- Да. - (какво пък...) - Добре!
Сядам и запалвам цигара.
Не прескача плам във очите,
само искрица от клечка една.
Топли думи, маниерно заучени,
и усмивки на любезна вина.
Даже ароматът ухаен на истина
не отвори в теб тежки врати.
Дето стоят примирено заключени
твоите истини и мойте мечти. ...