На кафе
- Да пием ли днес по кафе? -
двойна доза за спомени стари.
- Да. - (какво пък...) - Добре!
Сядам и запалвам цигара.
Не прескача плам във очите,
само искрица от клечка една.
Топли думи, маниерно заучени,
и усмивки на любезна вина.
Даже ароматът ухаен на истина
не отвори в теб тежки врати.
Дето стоят примирено заключени
твоите истини и мойте мечти.
- Горчи ли ти, че търсиш захар? -
с годините го пия все така.
Преглъщаш го на малки глътки
и бавно пиеш моята тъга.
Не искай захар, подсладител!
Научих в този свят с лъжи,
че само на кафето му отива
да бъде тъмно и вкусът му да горчи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
