12 ene 2007, 12:12

На какво се крепи светът

  Poesía
1.3K 0 19
  Светът крепи се
от силата на малките неща:
   една искрица златна
от огъня изпаднала,
   усмивката, смехът
на малките деца,
   от волния полет на птицата,
от цвете дарено с любов,
   от ръката уверена
в нужда подадена,
   от магичната сила
сърцата обзела ни,
   от родителска обич,
тъй безмерна и силна,
   от къшея хляб и постеля
на бедняка дарени,
   от монетка оставена в храм,
от свещица с поклона запалена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за коментара! Хареса ми. В крайна сметка това е животът
  • Благодаря ти, че с едно малко нещо, ме разчувства
    Поздрав!
  • Мъдър е стиха ти, Петя.
    Много ме впечатли.
  • Да! Права си! Затова твърдят, че животът не е добър или лош, а само подробен! Нека да забелязваме повече подробности от него! Браво!
  • Права е Мая...малките неща са много ценни
    Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...