12.01.2007 г., 12:12

На какво се крепи светът

1.3K 0 19
  Светът крепи се
от силата на малките неща:
   една искрица златна
от огъня изпаднала,
   усмивката, смехът
на малките деца,
   от волния полет на птицата,
от цвете дарено с любов,
   от ръката уверена
в нужда подадена,
   от магичната сила
сърцата обзела ни,
   от родителска обич,
тъй безмерна и силна,
   от къшея хляб и постеля
на бедняка дарени,
   от монетка оставена в храм,
от свещица с поклона запалена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за коментара! Хареса ми. В крайна сметка това е животът
  • Благодаря ти, че с едно малко нещо, ме разчувства
    Поздрав!
  • Мъдър е стиха ти, Петя.
    Много ме впечатли.
  • Да! Права си! Затова твърдят, че животът не е добър или лош, а само подробен! Нека да забелязваме повече подробности от него! Браво!
  • Права е Мая...малките неща са много ценни
    Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....