Планинскоцвете (Росица Георгиева)
73 35
9 mar 2024, 9:56

На майка ми 

  Poesía » Filosófica, Otra
485 6 4

Тежат цветята що ти нося, мамо.. 

Тежат в ръката ми като олово

Покланям се пред теб и искам само

да те прегърна-да съм с теб отново

 

Значение няма времето отминало

Една ли, пет ли, десет ли години.. 

Остана светъл лъч ти в мойто минало

Но днес не си до мен и пак боли ме

 

Не ще се върнеш ти, аз знам това

каквото и да кажа и направя

Но свикваш с болката, живееш за мига

И зарад онзи, който днес го няма... 

 

 

 

 

 

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав, истински стих! Прегръдки...
  • Тъжно, но вярно. Разчуства ме.
  • Толкова тъжно, красиво и завладяващо!
  • Хубаво посвещение и спомен.
Propuestas
: ??:??