Планинскоцвете (Росица Георгиева)
60 31
9 мар. 2024 г., 09:56

На майка ми 

  Поэзия » Философская, Другая
159 5 4

Тежат цветята що ти нося, мамо.. 

Тежат в ръката ми като олово

Покланям се пред теб и искам само

да те прегърна-да съм с теб отново

 

Значение няма времето отминало

Една ли, пет ли, десет ли години.. 

Остана светъл лъч ти в мойто минало

Но днес не си до мен и пак боли ме

 

Не ще се върнеш ти, аз знам това

каквото и да кажа и направя

Но свикваш с болката, живееш за мига

И зарад онзи, който днес го няма... 

 

 

 

 

 

© Росица Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав, истински стих! Прегръдки...
  • Тъжно, но вярно. Разчуства ме.
  • Толкова тъжно, красиво и завладяващо!
  • Хубаво посвещение и спомен.
Предложения
: ??:??