Планинскоцвете (Росица Георгиева)
59 31
Mar 9, 2024, 9:56 AM

На майка ми 

  Poetry » Phylosophy, Other
156 5 4

Тежат цветята що ти нося, мамо.. 

Тежат в ръката ми като олово

Покланям се пред теб и искам само

да те прегърна-да съм с теб отново

 

Значение няма времето отминало

Една ли, пет ли, десет ли години.. 

Остана светъл лъч ти в мойто минало

Но днес не си до мен и пак боли ме

 

Не ще се върнеш ти, аз знам това

каквото и да кажа и направя

Но свикваш с болката, живееш за мига

И зарад онзи, който днес го няма... 

 

 

 

 

 

© Росица Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав, истински стих! Прегръдки...
  • Тъжно, но вярно. Разчуства ме.
  • Толкова тъжно, красиво и завладяващо!
  • Хубаво посвещение и спомен.
Random works
: ??:??