На майка ми
Тежат цветята що ти нося, мамо..
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало
Една ли, пет ли, десет ли години..
Остана светъл лъч ти в мойто минало
Но днес не си до мен и пак боли ме
Не ще се върнеш ти, аз знам това
каквото и да кажа и направя
Но свикваш с болката, живееш за мига
И зарад онзи, който днес го няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
