В една година
Нарочил си ни - мене, татко...
Все казваха на него, че приличам.
Изправих се до силното му рамо.
Не трябваше да се родя момиче...
Но Господ знае кой какво му трябва
и гледа ни сеира отвисоко.
Аз планове си правя за безкрая,
баща ми на полето сее просо.
И бавно поприведен се прибира,
едно и също – топлия обяд на мама.
Един за друг създадени са свише -
един за сила, другият за вяра.
Но идва ден във който сме избрани
и аз, и татко – във една година.
Дано да издържи на гроба мама,
че вместо двама да не станем трима...
Посветено на Майката.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
