В една година
Нарочил си ни - мене, татко...
Все казваха на него, че приличам.
Изправих се до силното му рамо.
Не трябваше да се родя момиче...
Но Господ знае кой какво му трябва
и гледа ни сеира отвисоко.
Аз планове си правя за безкрая,
баща ми на полето сее просо.
И бавно поприведен се прибира,
едно и също – топлия обяд на мама.
Един за друг създадени са свише -
един за сила, другият за вяра.
Но идва ден във който сме избрани
и аз, и татко – във една година.
Дано да издържи на гроба мама,
че вместо двама да не станем трима...
Посветено на Майката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
