Jan 30, 2021, 3:14 PM  

В една година

  Poetry
432 4 4

Нарочил си ни - мене, татко...

Все казваха на него, че приличам.

Изправих се до силното му рамо.

Не трябваше да се родя момиче...

Но Господ знае кой какво му трябва

и гледа ни сеира отвисоко.

Аз планове си правя за безкрая,

баща ми на полето сее просо.

И бавно поприведен се прибира,

едно и също – топлия обяд на мама.

Един за друг създадени са свише -

един за сила, другият за вяра.

Но идва ден във който сме избрани

и аз, и татко – във една година.

Дано да издържи на гроба мама,

че вместо двама да не станем трима...

 

 

 

Посветено на Майката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...