16 ene 2019, 13:22

На пейката 

  Poesía
556 5 6

Душите са прочетени.

Ръцете са простени,

на скутове обречени

треперят уморени.

 

Обувките затягат

в каишки самотата.

Очи в небе потъват

дъждовно със дъгата.

 

Във дни като мъниста

по-бисерни и кратки,

душата блика чиста,

а спомените-сладки.

 

На пейката живота

куцукайки  изтича.

Гърбът на самотата   

на залез се припича.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??