16 янв. 2019 г., 13:22

На пейката 

  Поэзия
555 5 6

Душите са прочетени.

Ръцете са простени,

на скутове обречени

треперят уморени.

 

Обувките затягат

в каишки самотата.

Очи в небе потъват

дъждовно със дъгата.

 

Във дни като мъниста

по-бисерни и кратки,

душата блика чиста,

а спомените-сладки.

 

На пейката живота

куцукайки  изтича.

Гърбът на самотата   

на залез се припича.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??