16.01.2019 г., 13:22 ч.

На пейката 

  Поезия
554 5 6

Душите са прочетени.

Ръцете са простени,

на скутове обречени

треперят уморени.

 

Обувките затягат

в каишки самотата.

Очи в небе потъват

дъждовно със дъгата.

 

Във дни като мъниста

по-бисерни и кратки,

душата блика чиста,

а спомените-сладки.

 

На пейката живота

куцукайки  изтича.

Гърбът на самотата   

на залез се припича.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??