1 mar 2018, 13:55  

На сестра ми

  Poesía
1.1K 6 20

Честит рожден ден!

 

Светъл пример не бях, нито ясно небе –
все стремглаво обяздвах Пегас.
Но през целия път ти юздата ми бе,
мое кротко, премерено „аз“.

 

Безрасъдно преследвах хвъркати мечти – 
блед Икар без крила и компас,
а от твърдата почва ме гледаше ти,
мое земно и смислено „аз“.

 

Днес поглеждам се в теб – огледало и брод,
пет години обратно в анфас.
И откривам доброто на моя живот,
мое младо и влюбено „аз“.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...