1 mar 2018, 13:55  

На сестра ми

  Poesía
1.1K 6 20

Честит рожден ден!

 

Светъл пример не бях, нито ясно небе –
все стремглаво обяздвах Пегас.
Но през целия път ти юздата ми бе,
мое кротко, премерено „аз“.

 

Безрасъдно преследвах хвъркати мечти – 
блед Икар без крила и компас,
а от твърдата почва ме гледаше ти,
мое земно и смислено „аз“.

 

Днес поглеждам се в теб – огледало и брод,
пет години обратно в анфас.
И откривам доброто на моя живот,
мое младо и влюбено „аз“.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...