На сестра ми
Честит рожден ден!
Светъл пример не бях, нито ясно небе –
все стремглаво обяздвах Пегас.
Но през целия път ти юздата ми бе,
мое кротко, премерено „аз“.
Безрасъдно преследвах хвъркати мечти –
блед Икар без крила и компас,
а от твърдата почва ме гледаше ти,
мое земно и смислено „аз“.
Днес поглеждам се в теб – огледало и брод,
пет години обратно в анфас.
И откривам доброто на моя живот,
мое младо и влюбено „аз“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
