12 nov 2010, 14:29
На свечеряване
По тиха пътечка, на свечеряване,
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче.
Вечер разплита мокри коси.
Грейват звездите, изгубени в здрача.
Вятър безжалостно ги гаси.
Нямаш посока, ни цел, ни утеха.
Крачиш, оставила всичко зад теб.
Днес самотата е твоята дреха,
тя те увива във траурен креп.
Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубав стих!
-
"Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!"
!!! Харесах и аз!!!
Поздрави!!! -
"Плаче дъждът - босоного сираче."
!!!
Много образно и емоционално стихотворение!
Поздравления!
-
браво,Нина...много добър стих...с дълбочина
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
