laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
12 нояб. 2010 г., 14:29

На свечеряване 

  Поэзия » Другая
662 0 4

По тиха пътечка, на свечеряване,

бавно и тъжно самотна вървиш.

Есенни листи литват, смаляват се...

в шепи не можеш да ги задържиш.

 

Плаче дъждът - босоного сираче.

Вечер разплита мокри коси.

Грейват звездите, изгубени в здрача.

Вятър безжалостно ги гаси.

 

Нямаш посока, ни цел, ни утеха.

Крачиш, оставила всичко зад теб.

Днес самотата е твоята дреха,

тя те увива във траурен креп.

 

Върви, не спирай, не се отказвай!

Не махвай отчаяно с нежни ръце!

Луната единствена ще ти показва

пътя към друго самотно сърце!

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих!
  • "Върви, не спирай, не се отказвай!

    Не махвай отчаяно с нежни ръце!

    Луната единствена ще ти показва

    пътя към друго самотно сърце!"

    !!! Харесах и аз!!!
    Поздрави!!!
  • "Плаче дъждът - босоного сираче."
    !!!
    Много образно и емоционално стихотворение!
    Поздравления!

  • браво,Нина...много добър стих...с дълбочина
Предложения
: ??:??