На свечеряване
По тиха пътечка, на свечеряване,
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче.
Вечер разплита мокри коси.
Грейват звездите, изгубени в здрача.
Вятър безжалостно ги гаси.
Нямаш посока, ни цел, ни утеха.
Крачиш, оставила всичко зад теб.
Днес самотата е твоята дреха,
тя те увива във траурен креп.
Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
