Nov 12, 2010, 2:29 PM
На свечеряване
По тиха пътечка, на свечеряване,
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче.
Вечер разплита мокри коси.
Грейват звездите, изгубени в здрача.
Вятър безжалостно ги гаси.
Нямаш посока, ни цел, ни утеха.
Крачиш, оставила всичко зад теб.
Днес самотата е твоята дреха,
тя те увива във траурен креп.
Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав стих!
-
"Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!"
!!! Харесах и аз!!!
Поздрави!!! -
"Плаче дъждът - босоного сираче."
!!!
Много образно и емоционално стихотворение!
Поздравления!
-
браво,Нина...много добър стих...с дълбочина
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
