Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
27 jun 2013, 23:09

На татко

  Poesía
2.1K 0 5

Мъката не ще да секне,

сърцето ужасно... боли,

а времето сякаш е спряло...

тегне над нашите души.

 

Сълзите парят лицето,

очите търсят все теб,

ръцете се протягат далече -

чакам те като малко дете.

 

Тате, защо си отиде,

защо ни остави сами...

Ни внуче да видиш,

ни син и дъщеря да задомиш...

 

Обичам те толкова силно,

липсваш ми всеки ден...

Болката няма да стихне,

тя си остава вътре в мен.

 

               ***

Знам, някой ден ще се видим,

ще ме прегърнеш с много любов,

ще ме погледнеш и с лека усмивка

ще кажеш: "До теб съм, моето дете!".

 

Почивай в мир, тате!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Прекланям се пред болката ти и пред тази чиста, искрена, велика любов!!!
    Щастлив е твоят татко там, в Отвъдното... щом има любовта на дъщеря си, изказана по този възвишен начин... и същевременно много земен, човешки, по детски чисто и с цялата душа...
    Прегръдка!
  • estrellaangel (Естрея Ангел)
    estrellaangel (Естрея Ангел)
    Стана ми много мъчно! Съболезнования!
  • Helius (Елена Костадинова)
    Helius (Елена Костадинова)
    За тази болка думите са бледо отражение на чувствата в душата,но твоите са силно прочуствени,с много любов и признателност!
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Толкова си млада... Съжалявам за загубата ти...
  • emo2 (Емил Стоянов)
    emo2 (Емил Стоянов)
    Много е тъжно да загубиш близък човек. Стихотворението ти е изключително емоционално и аз го харесах. В такива моменти човек трябва да е силен и да продължи напред, колкото и да е трудно.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0