27 jun 2013, 23:09

На татко 

  Poesía
1815 0 5
Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето,
очите търсят все теб,
ръцете се протягат далече -
чакам те като малко дете.
Тате, защо си отиде,
защо ни остави сами...
Ни внуче да видиш,
ни син и дъщеря да задомиш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??