Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Jun 27, 2013, 11:09 PM

На татко

  Poetry
2.1K 0 5

Мъката не ще да секне,

сърцето ужасно... боли,

а времето сякаш е спряло...

тегне над нашите души.

 

Сълзите парят лицето,

очите търсят все теб,

ръцете се протягат далече -

чакам те като малко дете.

 

Тате, защо си отиде,

защо ни остави сами...

Ни внуче да видиш,

ни син и дъщеря да задомиш...

 

Обичам те толкова силно,

липсваш ми всеки ден...

Болката няма да стихне,

тя си остава вътре в мен.

 

               ***

Знам, някой ден ще се видим,

ще ме прегърнеш с много любов,

ще ме погледнеш и с лека усмивка

ще кажеш: "До теб съм, моето дете!".

 

Почивай в мир, тате!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Прекланям се пред болката ти и пред тази чиста, искрена, велика любов!!!
    Щастлив е твоят татко там, в Отвъдното... щом има любовта на дъщеря си, изказана по този възвишен начин... и същевременно много земен, човешки, по детски чисто и с цялата душа...
    Прегръдка!
  • estrellaangel (Естрея Ангел)
    estrellaangel (Естрея Ангел)
    Стана ми много мъчно! Съболезнования!
  • Helius (Елена Костадинова)
    Helius (Елена Костадинова)
    За тази болка думите са бледо отражение на чувствата в душата,но твоите са силно прочуствени,с много любов и признателност!
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Толкова си млада... Съжалявам за загубата ти...
  • emo2 (Емил Стоянов)
    emo2 (Емил Стоянов)
    Много е тъжно да загубиш близък човек. Стихотворението ти е изключително емоционално и аз го харесах. В такива моменти човек трябва да е силен и да продължи напред, колкото и да е трудно.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0