На татко
Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето,
очите търсят все теб,
ръцете се протягат далече -
чакам те като малко дете.
Тате, защо си отиде,
защо ни остави сами...
Ни внуче да видиш,
ни син и дъщеря да задомиш...
Обичам те толкова силно,
липсваш ми всеки ден...
Болката няма да стихне,
тя си остава вътре в мен.
***
Знам, някой ден ще се видим,
ще ме прегърнеш с много любов,
ще ме погледнеш и с лека усмивка
ще кажеш: "До теб съм, моето дете!".
Почивай в мир, тате!
© Росица Иванова All rights reserved.
