На татко
Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето,
очите търсят все теб,
ръцете се протягат далече -
чакам те като малко дете.
Тате, защо си отиде,
защо ни остави сами...
Ни внуче да видиш,
ни син и дъщеря да задомиш...
Обичам те толкова силно,
липсваш ми всеки ден...
Болката няма да стихне,
тя си остава вътре в мен.
***
Знам, някой ден ще се видим,
ще ме прегърнеш с много любов,
ще ме погледнеш и с лека усмивка
ще кажеш: "До теб съм, моето дете!".
Почивай в мир, тате!
© Росица Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стана ми много мъчно! Съболезнования!
-
За тази болка думите са бледо отражение на чувствата в душата,но твоите са силно прочуствени,с много любов и признателност!
-
Толкова си млада... Съжалявам за загубата ти...
-
Много е тъжно да загубиш близък човек. Стихотворението ти е изключително емоционално и аз го харесах. В такива моменти човек трябва да е силен и да продължи напред, колкото и да е трудно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Щастлив е твоят татко там, в Отвъдното... щом има любовта на дъщеря си, изказана по този възвишен начин... и същевременно много земен, човешки, по детски чисто и с цялата душа...
Прегръдка!