Открихме се сред шумната тълпа.
По хребета контурът се изчиства.
Очаквам да ме съживиш сега...
За да узная, че не си измислен.
Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.
Сега е утро. Ново. Преродено.
Грабни ме на ръце до своя бряг.
Прелей от вените си в мойте вени!
Когато ми възвърнеш онзи миг,
кръвта във мен отново да се плиска...
Възторгът ще политне, като вик,
за да ни каже, че не сме измислени.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
------------------
Радвам се, че ме посети, Любослава. Благодаря ти за високото оценяване! Поздрави за теб!