На твоя бряг...
Открихме се сред шумната тълпа.
По хребета контурът се изчиства.
Очаквам да ме съживиш сега...
За да узная, че не си измислен.
Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.
Сега е утро. Ново. Преродено.
Грабни ме на ръце до своя бряг.
Прелей от вените си в мойте вени!
Когато ми възвърнеш онзи миг,
кръвта във мен отново да се плиска...
Възторгът ще политне, като вик,
за да ни каже, че не сме измислени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
