17 апр. 2008 г., 11:55

На твоя бряг...

2.3K 0 31

 

Открихме се сред шумната тълпа.

По хребета контурът се изчиства.

Очаквам да ме съживиш сега...

За да узная, че не си измислен.

 

Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.

Сега е утро. Ново. Преродено.

Грабни ме на ръце до своя бряг.

Прелей от вените си в мойте вени!

 

Когато ми възвърнеш онзи миг,

кръвта във мен отново да се плиска...

Възторгът ще политне, като вик,

за да ни каже, че не сме измислени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ванина! Изпращам ти своите поздрави!
    ------------------
    Радвам се, че ме посети, Любослава. Благодаря ти за високото оценяване! Поздрави за теб!
  • Ако бях рецензент, щях да напиша:
    В поезията на Людмила любовта се възражда.
  • Прекрасно!
  • Благодаря ти за красивите думи, Мери! Окриляш ме.
    Поздрави, скъпа приятелко!
    ----------
    Много е важно да разчитаме правилно и навреме подсказаните знаци... Със сърцето си.
    Радвам се, че те виждам, Люси! Поздрави, мила!


  • Понякога сред тая многолюдност, може да не се открием. Заради това има знаци, подзкавайки ни, а ние дано ги разчетем правилно!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...