Apr 17, 2008, 11:55 AM

На твоя бряг...

  Poetry » Love
2.3K 0 31

 

Открихме се сред шумната тълпа.

По хребета контурът се изчиства.

Очаквам да ме съживиш сега...

За да узная, че не си измислен.

 

Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.

Сега е утро. Ново. Преродено.

Грабни ме на ръце до своя бряг.

Прелей от вените си в мойте вени!

 

Когато ми възвърнеш онзи миг,

кръвта във мен отново да се плиска...

Възторгът ще политне, като вик,

за да ни каже, че не сме измислени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ванина! Изпращам ти своите поздрави!
    ------------------
    Радвам се, че ме посети, Любослава. Благодаря ти за високото оценяване! Поздрави за теб!
  • Ако бях рецензент, щях да напиша:
    В поезията на Людмила любовта се възражда.
  • Прекрасно!
  • Благодаря ти за красивите думи, Мери! Окриляш ме.
    Поздрави, скъпа приятелко!
    ----------
    Много е важно да разчитаме правилно и навреме подсказаните знаци... Със сърцето си.
    Радвам се, че те виждам, Люси! Поздрави, мила!


  • Понякога сред тая многолюдност, може да не се открием. Заради това има знаци, подзкавайки ни, а ние дано ги разчетем правилно!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...