Открихме се сред шумната тълпа.
По хребета контурът се изчиства.
Очаквам да ме съживиш сега...
За да узная, че не си измислен.
Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.
Сега е утро. Ново. Преродено.
Грабни ме на ръце до своя бряг.
Прелей от вените си в мойте вени!
Когато ми възвърнеш онзи миг,
кръвта във мен отново да се плиска...
Възторгът ще политне, като вик,
за да ни каже, че не сме измислени.
© Людмила Билярска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
