На твоя бряг...

Поезия » Любовна

2.3K 0 31

Открихме се сред шумната тълпа.

По хребета контурът се изчиства.

Очаквам да ме съживиш сега...

За да узная, че не си измислен.

Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.

Сега е утро. Ново. Преродено.

Грабни ме на ръце до своя бряг.

Прелей от вените си в мойте вени!

Когато ми възвърнеш онзи миг,

кръвта във мен отново да се плиска...

Възторгът ще политне, като вик,

за да ни каже, че не сме измислени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ти, Ванина! Изпращам ти своите поздрави!
------------------
Радвам се, че ме посети, Любослава. Благодаря ти за високото оценяване! Поздрави за теб!

2008-04-25T06:15:37+03:00
Сентполия (Любослава)

Ако бях рецензент, щях да напиша:
В поезията на Людмила любовта се възражда.

2008-04-19T14:55:41+03:00
Love (Ванина)

Прекрасно!

2008-04-19T08:50:46+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ти за красивите думи, Мери! Окриляш ме.
Поздрави, скъпа приятелко!
----------
Много е важно да разчитаме правилно и навреме подсказаните знаци... Със сърцето си.
Радвам се, че те виждам, Люси! Поздрави, мила!

2008-04-18T21:53:49+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Понякога сред тая многолюдност, може да не се открием. Заради това има знаци, подзкавайки ни, а ние дано ги разчетем правилно!
Поздравявам те!

2008-04-18T08:42:27+03:00