Има нещо съмнително в тази тъга:
цяла зима в небето се взира -
слънце ù се прищяло -
мрънка сърдито,
артистично присвива очи
и аха! - да се засмее.
Днес - летаргично лирична -
право в слънцето гледа -
равноденствено уравновесена -
по баирите пролетни тича
в косите с кокичета.
На тъга не прилича.
© Иванка Гичева Todos los derechos reservados
хубаво!