Има нещо съмнително в тази тъга:
цяла зима в небето се взира -
слънце ù се прищяло -
мрънка сърдито,
артистично присвива очи
и аха! - да се засмее.
Днес - летаргично лирична -
право в слънцето гледа -
равноденствено уравновесена -
по баирите пролетни тича
в косите с кокичета.
На тъга не прилича.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up