14 jun 2007, 15:55

На всеки празник

  Poesía
840 0 9
На всеки празник  съм сама -
ти други пътища избираш.
Щом дом си нямаш на света,
бездомен,  все на път ще скиташ.
На всеки празник аз деля
със самотата си мечтите
и в стаята ми, сам-сама
в забрава преминават дните.
И всеки празник е за мен
като безжалостна тегоба -
денят е много уморен,
а пък нощта е пълна с болка.
И всеки празник е едно
изпитано докрай страдание,
и в любовта си, пак сама,
аз нося своето наказание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...