Jun 14, 2007, 3:55 PM

На всеки празник

  Poetry
839 0 9
На всеки празник  съм сама -
ти други пътища избираш.
Щом дом си нямаш на света,
бездомен,  все на път ще скиташ.
На всеки празник аз деля
със самотата си мечтите
и в стаята ми, сам-сама
в забрава преминават дните.
И всеки празник е за мен
като безжалостна тегоба -
денят е много уморен,
а пък нощта е пълна с болка.
И всеки празник е едно
изпитано докрай страдание,
и в любовта си, пак сама,
аз нося своето наказание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....