Начало

7 jun 2020, 11:46

Poesía » Filosófica

560 0 0

Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото
и изпраща по вятъра тази мелодия,
която прекосява мислите
отвъд... отвъд самотата...

-----------
Под чертата остават нощните ми очи.

© Павлина Петрова

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Начало

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas