Начало

7 июн. 2020 г., 11:46

Поэзия » Философская

559 0 0

Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото
и изпраща по вятъра тази мелодия,
която прекосява мислите
отвъд... отвъд самотата...

-----------
Под чертата остават нощните ми очи.

Начало

Свързани произведения

Комментарии

Предложения