Начало

Jun 7, 2020, 11:46 AM

Poetry » Phylosophy

556 0 0

Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото
и изпраща по вятъра тази мелодия,
която прекосява мислите
отвъд... отвъд самотата...

-----------
Под чертата остават нощните ми очи.

© Павлина Петрова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Начало

Свързани произведения

Comments

Random works