Начало

Jun 7, 2020, 11:46 AM

Poetry » Phylosophy

688 0 0

Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото
и изпраща по вятъра тази мелодия,
която прекосява мислите
отвъд... отвъд самотата...
-----------
Под чертата остават нощните ми очи.
© Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Начало

Want to read more?

Random works