Надежда
Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад
с потънало слънце в очите,
прогонвам непрогледния мрак
заклещен в изхода на дните.
По житейската лента минавам
с безконечни тихи сълзи,
заключих в сейфове големи
неосъществените си мечти…
Днес ме събуди звук от китара
и аромат на горчиво кафе,
пред мене отново зората застана
златен ключ държеше в ръце.
Отворих очите и дишам живота
с последната капчица воля в мен,
каква ли посока ще хване сърцето,
най-вероятно, отново към теб!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
