Надежда

4 nov 2014, 13:10

Poesía

625 0 11

Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад
с потънало слънце в очите,
прогонвам непрогледния мрак
заклещен в изхода на дните.
По житейската лента минавам
с безконечни тихи сълзи,
заключих в сейфове големи
неосъществените си мечти… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Propuestas