4 nov 2014, 13:10

Надежда 

  Poesía
537 0 11

Промъкна се небето в моя сън

сграбчило хиляди цветни поляни

и още толкова чакаха вън

застинали в спомени от лани…

 

Отметнала косите си назад

с потънало слънце в очите,

прогонвам непрогледния мрак

заклещен в  изхода на дните.

 

По житейската лента минавам

с безконечни тихи сълзи,

заключих в сейфове големи

неосъществените си мечти…

 

Днес ме  събуди звук от китара

и аромат на горчиво кафе,

пред мене отново зората застана

златен ключ държеше в ръце.

 

Отворих очите и дишам живота

с последната капчица воля в мен,

каква ли посока ще хване сърцето,

най-вероятно, отново към теб!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Посоката на сърцето се определя само и единствено от истинските чувства. И скрен и топъл стих! Поздрав!
  • Благодаря ти за глътката оптимизъм и красота,Миночка!
  • Миночка, толкова е искрен стихът ти, че те видях цяла и прекрасна, силна жена!
    Поздрав за хубавия стих!
  • С Кръстина!
  • "Отворих очите и дишам живота

    с последната капчица воля в мен,

    каква ли посока ще хване сърцето,

    най-вероятно, отново към теб!"
    ..........................................................
    Много талантливо сътворен, оригинален и докосващ сърцето стих,
    в който се съдържат непреходни общочовешки ценности!
    Много сполучливи, автентични, стилни и силно въздействащи метафори!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
  • Както винаги много красив топъл стих изпълнен с любовта на живота!Поздрави на теб за стиха!!!До нови !!!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Прекрасно и ведро...!!!
  • Тези китари, които събуждат неподозирана енергия, ги чувам и в моята златолюспеста есен.
    Поздрави!
  • Прекрасно е и много оптимистично на фона на всичко негативно в този живот!

    ПОЗДРАВИ ОТ МЕН!
  • Лирично и въздействащо стихотворение, си написала, Миночка, за което те поздравявам! Някак си много точно прилегна и пасна на светоусещането ми през тези дни. Вероятно и затова го почувствах като много лично. Встъпителният и финалният ти куплет, по един чудесен начин заграждат естетически пространството на стиха, който е на висота.
Propuestas
: ??:??