Надежда
Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад
с потънало слънце в очите,
прогонвам непрогледния мрак
заклещен в изхода на дните.
По житейската лента минавам
с безконечни тихи сълзи,
заключих в сейфове големи
неосъществените си мечти…
Днес ме събуди звук от китара
и аромат на горчиво кафе,
пред мене отново зората застана
златен ключ държеше в ръце.
Отворих очите и дишам живота
с последната капчица воля в мен,
каква ли посока ще хване сърцето,
най-вероятно, отново към теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
