Надежда
Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад
с потънало слънце в очите,
прогонвам непрогледния мрак
заклещен в изхода на дните.
По житейската лента минавам
с безконечни тихи сълзи,
заключих в сейфове големи
неосъществените си мечти…
Днес ме събуди звук от китара
и аромат на горчиво кафе,
пред мене отново зората застана
златен ключ държеше в ръце.
Отворих очите и дишам живота
с последната капчица воля в мен,
каква ли посока ще хване сърцето,
най-вероятно, отново към теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
