Надежда

Poetry

735 0 11

Промъкна се небето в моя сън

сграбчило хиляди цветни поляни

и още толкова чакаха вън

застинали в спомени от лани…

Отметнала косите си назад

с потънало слънце в очите,

прогонвам непрогледния мрак

заклещен в изхода на дните.

По житейската лента минавам

с безконечни тихи сълзи,

заключих в сейфове големи

неосъществените си мечти…

Днес ме събуди звук от китара

и аромат на горчиво кафе,

пред мене отново зората застана

златен ключ държеше в ръце.

Отворих очите и дишам живота

с последната капчица воля в мен,

каква ли посока ще хване сърцето,

най-вероятно, отново към теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

inakrein (Илияна Каракочева)

Посоката на сърцето се определя само и единствено от истинските чувства. И скрен и топъл стих! Поздрав!

2014-11-10T18:46:29+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ти за глътката оптимизъм и красота,Миночка!

2014-11-10T08:59:30+02:00
лъвче (Лъки)

Миночка, толкова е искрен стихът ти, че те видях цяла и прекрасна, силна жена!
Поздрав за хубавия стих!

2014-11-06T22:12:57+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

С Кръстина!

2014-11-06T19:21:40+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Отворих очите и дишам живота

с последната капчица воля в мен,

каква ли посока ще хване сърцето,

най-вероятно, отново към теб!"
..........................................................
Много талантливо сътворен, оригинален и докосващ сърцето стих,
в който се съдържат непреходни общочовешки ценности!
Много сполучливи, автентични, стилни и силно въздействащи метафори!
Поздрави за прекрасната поетеса!

2014-11-06T16:29:43+02:00