Надежда

Nov 4, 2014, 1:10 PM

Poetry

622 0 11

Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад
с потънало слънце в очите,
прогонвам непрогледния мрак
заклещен в изхода на дните.
По житейската лента минавам
с безконечни тихи сълзи,
заключих в сейфове големи
неосъществените си мечти… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надежда

Want to read more?

Random works