Надежда

Poesía » Civil

753 0 3

НАДЕЖДА

На слънцето лъчите ме огряват

и лястовички песен ми запяват.

Аз рея поглед горе в небесата,

на тях се радвам, а и на реката.

Тече си Дунав бавно и спокайно

и чакам аз до болка отмаляла,

да дойде мойта лястовица бяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vilflovers (Виолета Минчева)

Това стихотворение посветих на моята приятелка и съученичка от гр.Свищов.С нея се борихме по едно и също време с болестите,но в различни болници.За жалост тя не успя!На единадесети декември се навършват четири години от нейната кончина!Почивай в мир,Приятелко!

2013-12-08T14:31:44+02:00
kampanula (Татяна)

Хубав стих. Поздравления, Вили!

2013-01-17T10:34:40+02:00
Човек (Анна Станоева)

Лекичък и непринуден текст. Само защо "гражданска"?

2012-11-12T16:57:38+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0