Надежда

Poesía » Civil

758 0 3

НАДЕЖДА

На слънцето лъчите ме огряват

и лястовички песен ми запяват.

Аз рея поглед горе в небесата,

на тях се радвам, а и на реката.

Тече си Дунав бавно и спокайно

и чакам аз до болка отмаляла,

да дойде мойта лястовица бяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vilflovers (Виолета Минчева)

Това стихотворение посветих на моята приятелка и съученичка от гр.Свищов.С нея се борихме по едно и също време с болестите,но в различни болници.За жалост тя не успя!На единадесети декември се навършват четири години от нейната кончина!Почивай в мир,Приятелко!

2013-12-08T14:31:44+02:00
kampanula (Татяна)

Хубав стих. Поздравления, Вили!

2013-01-17T10:34:40+02:00
Човек (Анна Станоева)

Лекичък и непринуден текст. Само защо "гражданска"?

2012-11-12T16:57:38+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0