Надежда

Poesía » Civil

751 0 3

НАДЕЖДА

На слънцето лъчите ме огряват

и лястовички песен ми запяват.

Аз рея поглед горе в небесата,

на тях се радвам, а и на реката.

Тече си Дунав бавно и спокайно

и чакам аз до болка отмаляла,

да дойде мойта лястовица бяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vilflovers (Виолета Минчева)

Това стихотворение посветих на моята приятелка и съученичка от гр.Свищов.С нея се борихме по едно и също време с болестите,но в различни болници.За жалост тя не успя!На единадесети декември се навършват четири години от нейната кончина!Почивай в мир,Приятелко!

2013-12-08T14:31:44+02:00
kampanula (Татяна)

Хубав стих. Поздравления, Вили!

2013-01-17T10:34:40+02:00
Човек (Анна Станоева)

Лекичък и непринуден текст. Само защо "гражданска"?

2012-11-12T16:57:38+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0